Неравноправни клаузи по потребителски договори. Материалноправни и процесуалноправни въпроси

15 юли 2026 г.

Д-р Вaсил Александров – съдия в Районен съд – София

Моля изберете бройка на участници тук:

📚 Цел на обучението:

Участниците ще придобият задълбочени познания за материалноправните и процесуалноправните аспекти на потребителската защита, приложението на европейското и националното право, както и актуалната съдебна практика по темата.

Модул 1

Правна уредба на защитата на потребителите по договори за потребителски кредит, начини на тълкуване, обективен и персонален обхват

 Понятие за неравноправни клаузи.

 Правна уредба на защитата на потребителите по договори за потребителски кредит според правото на ЕС.

Понятие за „потребител“ и „търговец“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и ЗЗП – еволюцията в съдебната практика на СЕС във връзка с концепцията за защита на по-слабата страна и на уредбата на ЕС.

 Проблеми на потребителската защита във връзка с договорите за „стоков кредит“.


Модул 2

Процесуални аспекти на потребителската защита и неравноправните клаузи в заповедното производство и исковото производство

Уредба на защитата на потребителите и особености в заповедното производство. Правна уредба на защитата на потребителите по договори за потребителски кредит, начини на тълкуване, обективен и персонален обхват. Действия на съда в електронното заповедно производство.

 Особености във връзка с приложното поле и действие във времето на ЗЗП, ЗПК, ЗКНИ, както и на Директива 93/13/ЕИО, Директива 2008/48/ЕО, Директива 2014/17/ЕС.

Цел и характеристики на заповедното производство. Изисквания за редовност и допустимост на заявлението.

При длъжник с регистриран настоящ адрес в чужбина следва ли да се издава заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК? Ако бъде издадена в тази хипотеза заповед за изпълнение, допустим ли е искът по чл. 422 ГПК?

 Правни и икономически основания за създаване на доктрината за служебно задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в практика на съда на ЕС.

 Специфика на правомощията на заповедния съд да следи за вероятна неравноправност на клаузи от договори за потребителски кредит, както и за нищожност на самия договор.

Специфика на правомощията на заповедния съд да следи за неравноправни клаузи при подадено заявление, основаващо се на запис на заповед – чл. 417, т. 10 ГПК.

Проблеми на джиросването на менителнични ефекти.

 Актуална практика по проблемите на джиросването на менителнични ефекти с оглед потребителската защита.

 Съпоставка на правомощията на съда, произтичащи от принципа за ефективност и равностойност, във връзка с приложение на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО.

 Нови моменти в уредбата във връзка със спирането и обжалването на незабавното изпълнение по реда на чл. 419 и чл. 420 ГПК. Как се тълкува нормата на чл. 34 ЗПК?

Длъжен ли е заповедният съд да следи за несъответствие на потребителския договор с изискванията на чл. 22 ЗПК и може ли съдът да прилага служебно прихващане на изпълнението по чл. 76 ЗЗД, съответно да изисква информация от заявителя за плащанията на длъжника? Коментар на практиката на СЕС.

 До кога може да се прави възражение за неравноправни клаузи в исковото производство и следва ли да се конкретизира основанието?

Правомощията на съда във връзка с информиране на страните, обсъждане на становищата им, разпределение на доказателствената тежест и служебно събиране на доказателства за установяване на евентуалните неравноправни клаузи и нарушения на директивата за потребителския кредит.


Модул 3

Материалноправни аспекти на потребителската защита в заповедното и исковото производство

 Приложима ли е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД в случай на влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение?

Влязлата в сила поради неподаване на възражение в срок заповед за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК прекъсва ли и спира ли давността за вземането? От кой момент се прекъсва давността? Ползва ли се със СПН?

 При неизпълнение на задължението за служебен контрол за неравноправни клаузи, може ли потребителят да предяви иск за преодоляване на силата на пресъдено нещо на заповедта за изпълнение в тази част, или същият е недопустим? Коментар на практиката на СЕС.

Погасено ли е по давност вземането, ако от момента на издаването на заповедта по чл. 417 ГПК до момента на подаване на молба за образуване на изпълнително производство са изминали повече от 5 години, съответно 3 години за лихвите?

От кой момент се счита прекъсната давността, ако заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено и съдът е дал указание за предявяване на осъдителен иск, който е и предявен?

По иск по чл. 422 ГПК при издаден запис на заповед тече ли в хода на процеса давността по каузалното правоотношение? Включително с оглед задълженията на съда да даде указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, когато отхвърли заявлението, ако установи хипотеза на потребителска защита с оглед чл. 33 ЗПК.

Предпоставки и изключения за приемане на дадени клаузи за неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит; еволюция на доктрината на „синия флумастер“.

Правомощия на съда при приемане на клаузи за неравноправни във връзка с действителността на целия договор.

 Обвързан ли е съдът от предвидения праг на чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с размера на възнаградителната лихва и може ли въпреки това съдът да констатира, че тя е в противоречие с добрите нрави, при съобразяване на какви критерии и какви са правните последици от това?

 Всяко нарушение на изискванията за шрифт на договора за потребителски кредит ли води до последиците на чл. 23 ЗПК, като същото изискване отнася ли се и за всички приложения към договора за потребителски кредит? Как процедират съдът и страните, за да установят нарушението? Има ли значение т. 11б ТР № 4/2013 г. на ВКС, когато претенцията е предявена при условията на чл. 422 ГПК?

Следва ли в годишния процент на разходите да се включи застрахователната премия, таксата за разглеждане на документи, възнаграждението за поръчител, както и неустойка за недаденото обезпечение в тридневен срок?

 При неправилно посочен ГПР, който е в отклонение от изискванията на закона, следва ли да се приложат последиците по чл. 23 ЗПК, като има ли значение съществеността на нарушението?

 

Условия за участие

Семинарът ще се осъществи  чрез платформата ZOOM. Един ден преди датата на започване на обучението на посочените от Вас имейл адреси ще бъде изпратен линк.

За участие в семинара е необходимо да разполагате с:

настолен компютър, лаптоп, таблет или мобилен телефон

аудио система на устройството

стабилна интернет връзка

Такса за участие в онлайн курса:

120 евро (234.69 лева) за един участник

Плащането се извършва по проформа фактура, която ще получите на посочения от Вас електронен адрес във формата за регистрация.

 

(върху посочената цена ще бъде начислен ДДС)

Д-р Вaсил Александров – съдия в Районен съд – София
Д-р Александров е съдия в Районен съд – София от 2018 г. – до настоящия момент. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и има придобита научна степен „Доктор по право“ в област „Гражданско и семейно право“. От м. януари 2014 г. – до м. октомври 2017 г. е хоноруван асистент по Римско частно право в СУ „Св. Климент Охридски”, а от 2016 до 2018 г. е бил лектор на семинари по вещно право, облигационно право, застрахователно право в Софийския университет. От 2019 г. Васил Александров е гост-преподавател по гражданско право и граждански процес в Националния институт на правосъдието.